Въпреки че последните няколко години има ръст на доходите на българите, кредитите до заплата също увеличават своя пазарен дял. Подходите на фирмите за да достигнат до клиентите стават все по-универсални и по-универсални. Фирмите предлагащи заеми до заплата сключват договори с мобилни оператори, супермаркети и други. Така кредитите се доближават по-близко до хората, точно там, където те имат нужда от тях.

Защо се появиха заемите до заплата?

Влошената икономическа обстановка преди няколко години накара банките да свият раздаването на кредити. Естествено, това се отрази в лоша форма на малките домакинства с нестабилни доходи. Така се отвори една пазарна ниша, която можеше да се запълни само от лихварство и неправомерни практики. Сами се досещате, че това не можеше да е дългосрочно решение и компании, които предлагаха кредити до заплата, навлязоха на българския пазар. Домакинствата получиха възможност да стабилизират финансовото си състояние с краткосрочни заеми.

Какви са рисковете при кредитите до заплата?

Фирмите за бързи кредити онлайн не се различават по нищо от всеки друг вид бизнес. Има обаче доста нетактични практики, които карат хората да са резервирани, когато се насочат към подобно финансиране. Както всички знаете, най-доброто нещо, което може да се направи срещу подобна тенденция е хората да са достатъчно информирани. Много хора съветват да направим внимателно проучване в интернет, което ние също подкрепяме, но е нужно да внимаваме с платените публикации и фалшивите коментари за фирмите. Винаги когато четете мнения на хора за дадена фирма в интернет, трябва да имате едно на ум, че може това да са специално оставени мнения от конкуренти. За съжаление, още няма механизъм, който да работи успешно с този проблем.

Другите неприятности при вземането на бърз кредит онлайн или на живо, могат да дойдат от дребния шрифт, примерно. Всички знаят, че трябва да се подпишат, чак след като са се запознали пълно с договора но не винаги това се спазва. Хората разчитат, че информацията, която вече имат от рекламните материали ще е същата като тази в договора. За съжаление, това може и да не е вярно и с дребен шрифт да са допълнени допълнителни условия и задължения. Друга лоша практика е да се изготви договор с празни места за допълнителни клаузи и те да се подпишат след нашия подпис. Трябва да внимаваме за този трик и да вземем задължително едното копие от договора с нас. Много е важно, ако мислим, че някоя част от договора не я разбираме, да помолим да ни я обяснят. Този тип финансови договори има много икономически термини, които могат лесно да объркат, хора, които са извън сферата.

Каква трябва да е лихвата по кредита?

Лихвата е следващото препъни камъче и всички клиенти трябва да са много внимателни с всички клаузи в договора, засягащи я. Много фирми с недобри практики имат навика да я променят в процеса на кредита без това да е изрично упоменато предварително. Всеизвестна информация е че лихвите в банките са между 10% и 20%, докато лихвите в небанковите кредитни институции са между 20% и 30%. Това е логично, защото този тип финансиране е свързано с по-леки изисквания и много по-бърза процедура.

Много страни имат наложен лимит на горната граница на лихвите по малките кредити, но в България това все още не е практика. Най-голяма опасност съществува за хората, които са притиснати да теглят бърз кредит, за да покрият вече съществуващ такъв. Специалистите съветват този сценарии на развитие на обстоятелствата да се избягва на всяка цена, защото по този начин хората вземат необмислени решения и може да платят по-скъпо за рефинансирането откъм допълнителни такси.

Защита на личните данни.

Повечето фирми, които дават кредит до заплата, като Minizaem.bg като изискват лична карта, което е абсолютно в преда на нещата. Ако обаче ви поискат допълнителни документи или информация, които не мислите че е акуратно да им предоставяте, по-добре не го правете. Тя им трябва за да може да я предоставят на трети страни, в ситуация в която вие не успеете да покриете вашето задължение и те да имат контакт с вас. Друга непочтенна практика е записването на разговорите в офисите на тези фирми. Това също не е нещо, което би трябвало да се случва без изричното съгласие на клиента.

В другите страни, интересна непочтенна практика е да се искат кредитните карти на клиентите и да се използват за финансиране на бързите кредити на други хора. Това е абсолютно незаконно и ако лихвар ви поиска вашата кредитна карта или оригинал на някой документ за самоличност, в никакъв случай не трябва да им го давате.

Каква е защитата от закона при бързите кредити.

Закона за потребителският кредит в България важи за кредити над 400 лв. Всички суми, които падат под тази граница не се регулират от този закон, което значи, че клиентите нямат право да се отказват от договора в рамките на 14 дни. В допълнение за суми под 400 лв. има такси за предсрочно погасяване, както и такива за забавено плащане.

Макар и да има някакви законови рамки, все още има много неща, които не са напълно регулирани и тепърва ще подлежат на регулация от закона. До този момент е в ръцете на клиентите да се предпазват от непочтенни практики, ако изберат този тип малки кредити.